„В пустинята на живота само глупаците пътуват сами, умните се движат с керван“
Една от най-вдъхновяващите личности, допринасящи за културното и социално развитие на съвременното общество, безспорно смятам, че е писателката Елиф Шафак. Авторката на 17 книги, освен увлекателни сюжети, омагьосващи художествени /понякога/ измислени герои, е и радетел за равенството между хората и призоваването им към мир и толерантност. Публикациите й са преведени на 50 езика, с което Елиф Шафак за пореден път си затвърждава, получената титла „Chevalier des Artes et des lettres”.
„10 минути и 38 секунди в този странен свят“ е поредното литературно дете, от което прозира отново категоричното желание на Шафак към промяна в човешката природа към по-добро. Изключително вдъхновяващ оратор, Елиф Шафак, говори нееднократно на концфренциите на TED Talks. Космополитната писателка засяга , както темите-табута, наложени в мюсюлманския свят, за личния си път и цената, която е платила, за да стигне до тук, така и за подчинението в световен план и робуването на определени догми.
Последната книга на писателката, „ 10 минути и 38 секунди в този странен свят“, излезе на българския пазар в навечерието на един от най-топлите и светли празници, Коледа, за да ни потопи в художествената измислица, базирана на действителната картина на своята главна героиня, Лейла и избора да бъде отвъд общоприетото. Това е роман за безмилостната борба с установения обществен ред, за накърняването на личното право да бъдеш на първо място, равноправен човек. „10 минути и 38 секунди в този странен свят“ е за избора, който правим и последствията от него.
Действието в романа за пореден път се развива в пъстрия, многолик, любим за Шафак , Истанбул. Начинът, по който писателката описва града, му придава още по-ярка магнетичност и пъстрота. Може би именно тази разноликост на града, допринася за емоционалния заряд на литературните образи.
„Истанбул беше илюзия. Вълшебен, ала провалил се трик.“
Темата за вярата, присъстваща в романа от началото до самия й край, определям като най-силния и въздействащ момент. Но тук не става въпрос за вярата, наложена ни, а за тази, която произлиза вътре от самите нас. За търсената вяра... Вярата, изградена посредством личната нужда и потребност. Кой е вашият Бог? Подгответе се, защото от редовете на романа, писателката ще отправи този въпрос и към вас.
„Защо да се моля, като Господ не чува?“...“Ако някога имаше възможност да бъде близо до Бог, щеше да го попита само едно: „Мой обични Боже, защо допускаш да си толкова погрешно тълкуван“?“
Водещият инструмент по пътя на вярата за героите на Шафак, отвъд песимизма, са разбира се копнежа и надеждата. Като една от големите трагедии, писателката, определя умението на песимистите да се справят с живота по-добре, отколкото оптимистите.
„Понякога и грохата надежда е достатъчна, за да изкачиш планини, да прекосиш пустини, да преплуваш океани...“
10 минути и 38 секунди в този странен свят“ e сантиментален и отрезвяващ роман за вродената необходимост от това да вървим ръка за ръка с някого, макар и това да изисква по някога много търпение и характер. Това е роман за отлагането...отлагането, колкото се може повече на моментите на скръб, макар и да знаем, че те са неизбежни и част от водовъртежа, наречен живот.
„В пустинята на живота само глупаците пътуват сами, умните се движат с керван“
