"…да даваш незаслужено уважение е най-върховният акт на милосърдие“

Американската писателка, философ, сценарист и романист от руско-еврейски произход, Алиса Розембаум (1905г.-1982г.) е определена за един от най-великите мислители на XXвек.  Авторката на „Изворът“, „Атлас изправи рамене“, „Добродетелта на егоизма“, „Химн“, „Ние, живите“ и др., използа думите, за да се бунтува срещу общоприетите обществени норми и правила и срещу ограничаването на правото на личен избор. В основата на работите й категорично се откроява рационалната философия, нар. обективизъм, която тя, твърдо отстоява.

Безспорно Айн Ранд оставя на света една огромно и изпълнено със съдържание и смисъл, литературно богатство, което всеки трябва да притежава в личната си библиотека.

В следващите редове ви подаряваме някои от най-емблематичните цитати от горе посочените книги на писателката.

„Хората се учат един от друг. Но ученето е само размяна на суровина. Никой не може да даде на друг способността да мисли. А тази способност е единственото ни средство за оцеляване.“

„Това беше най-великото чувство в живота: не да вярваш, а да знаеш“

„Какво е морал? Преценка, с чиято помощ да различаваш правилното от неправилното, поглед, с който да виждаш истината, кураж, за да действаш в съгласие с нея, себеотдаване на доброто, почтеност, да защитаваш доброто на всяка цена“

„Егоистът в абсолютния смисъл не е човек, който жертва другите. Той е човек, който стои над необходимостта да използва другите, по какъвто и да е начин“

„Няма по-голяма самоизмама от това да си въобразяваме, че човек може да отдели на една страна нещата, изискващи разум и на друга – тези, които изискват вяра. Вярата не може да бъде очертана или ограничена; да й се предаде дори и сантиметър от нечие съзнание, означава това съзнание да й се подчини изцяло“

 

„Но не неморалността на човека е отговорна за настоящия крах, който заплашва да унищожи цивилизования свят, а видът морал, който се е изисквало от хората да практикуват“

„Човек е свободен да избира дали да осъзнава или да не осъзнава, но не е свободен да избяга от наказанието на неосъзнаването: унищожението. Човекът е единственото живо същество, което има властта да действа като унищожител на самото себе си – и той е действал именно така през по-голямата част от своята история“

 

„Ако хората искат за живеят заедно в мирно, продуктивно, рационално общество и да осъществят взаимоизгодни сделки помежду си, те трябва да приемат основния обществен принцип, без който нито едно морално или цивилизовано общество не би било възможно: принципа на индивидуалните права“

„Индивидът е зло, масите са Бог“

„Право номер едно в света е правото на егото. Първото задължение на човека е задължението към самия себе си. Негов нравствен закон е никога да не  поставя първостепенната си цел в зависимост от други хора. Негово морално задължение е да прави онова, което желае, стига желанието му да не зависи главно от другите”