"Болката" се оказа едно изненадващо силно литературно попадение, което препоръчвам да прочете, ако все още не сте го направили. Романът на Андре дьо Ришо разкрива, заложените през трийсетте години на миналия век теми-табута и насадените във времето обществени нагласи и социални възприятия за това кое е правилно и кое не.

"Любовта между двама души, които живеят заедно, не може да просъществува, ако не е едно непрекъснато търсене"

Сюжетната линия е съсредоточена около любовните отношения между вдовицата на френски офицер - Терез Деломбр, загинал още в самото начало на Първата Световна война и германския военнопленник - Ото. На фона на тази, зародила се изневиделица забранена любов, като "съвест" е позициониран единствения син на вдовицата, Жорже, чрез който се преплита още един основен въпрос - за връзката между майка и дете и нарушаване на естествения ритъм в общуването помежду им. Терез Деломбр е представена като обсебващ образ, чиито живот намира единствен смисъл в този на детето и превръщането му в нейн образ и подобие. Но докъде ще доведе чувствителното нарушаване в равновесието в отношенията между тях двамата при появата на трети човек?

"Неистовата любов между тези две същества ги бе свързала с хиляди твърде чувствителни нишки..."

В "Болката" Ришо си позволява да дасегне още една много деликатна тема, а именно за правото на жените, изгубили мъжете си на фронта сами да избират как да продължат напред живота си. Романът тактично, но и много ясно обрисува нагласите на обществото по отношение на излизането от очертания ритъм и заложените стереотипи и крайни действия, касаещи изконното право на всяко човешко същество да избира как да съществува, без да вреди на останалите. Книгата се чете на един дъх, така че писателят Андре дьо Ришо съвсем заслужено трябва да бъде нареден сред майсторите на словото.

Прочитайки финалните редове, стигам до заключението, че "Болката" звучи безкрайно актуално и днес. Книгата ме отвежда до един философски въпрос, до който мисля, че ще стигне всеки читател и който няма да го пусне така лесно: "Не живеем ли и ние днес сред безмислени табута и предразсъдаци?"

"Нищо в света не е оставено на случайността..."