На къде искаш да вървиш? По кой път си избрал да поемеш? Колко време може да имитираш живота без да го живееш?
"Пасиансът на архангелите" е виртуозен роман за предначертаните върхове и пропадания, които всеки трябва да преодолее и волята да се изтласкаш от дъното, уповавайки се на собствени сили. Мария Лалева безпощадно навлиза в дълбочина в душите на героите си, човърка в тях, докато не премахне изцяло фалшивото, измамно усещане за безсилие над собствените избори.
Юстина е надарена с дарбата да разчита стъпките и посоката на човека през знаците на картите. Както нейният живот, така и този на двете й осиновени дъщери попадат в разпиления водовъртеж на живота и ги връща в изходна позиция, за да изчистят началото на пътя. Читателят става част от един объркан свят, белязан от неподредени човешки взаимоотношения и от съдбата на едно дете, плод на забранена любов.
"Пасиансът на архангелите" е зашеметяващ роман за пътя на човека към самия себе си. Заедно с героите, ровещи се в останките на миналото и читателят изгубва себе си, своето усещане за реалност. Сюжетът е повече от пленителен, притежаващ онзи горчиво-сладкък почерк, който те кара да правиш паузи между страниците.
Къде започва вярата? И в кой момент човек осъзнава, че е объркал посоката? Мария Лалева не просто подава отговорите, а аргументирано, категорично, но не и нравоучително посяга към думите, за да предаде жива енергия на всеки един от образите, чрез които да отговори на тези, а и много други въпроси.
"Пасиансът на архангелите" е роман, който не се чете, а се преживява. Много трудна, дълбока и емоционална книга. Ако все още не сте посегнали към нея, подгответе се за среща с миналото, за да може да заживеете в реалността, пригответе се да бъдете заляти с предателство, отчаяние, загуби и разочарование и много, много любов, за да се преродите и да възкръснете по-чисти и по-силни за предстоящото.
от "Пасиансът на архангелите"
"Да се връщаш в миналото и да му придаваш стойност, да го анализираш и да губиш енергия в разсъждения какво би се случило, ако бе постъпила различно, е най-прекият път към това да си непълноценна и неподготвена за сегашния миг от живота си"
"Не пускай котва в миналото, защото идва миг, когато то няма да те пусне да се върнеш, ако прекалено дълго си се застоял в него"
"Ако нещо е минало, то значи Бог е решил, че за теб е по-добре то да не е част от твоята реалност сега"
"Когато счупиш някого, започни да събираш себе си"
"Има грехове, допуснати от Бог, за да израстне човекът по-голям след тях"
"Понякога на човек не са му нужни ангел и спасение, а още кал. Още кални черни хора наоколо му, аще кални мисли, още черни думи, още низки пориви и желания...Трябва му точно тази кал, за да завърши сам себе си"
"Любовта не се появява нито внезапно, нито от пръв поглед, нико постепенно - тя просто е. Има я. Навсякъде. И че човек се отключва да нея, сам достига до нея. С различна скорост и по различен път. И не си отива от любовта, нито разлюбва някого, а просто се премества. Измества фокуса, посоката, ъгъла...Но любовта остава, изпълва всичко, съществува невидимо и неотменимо"
"Вярата започва със смелостта да се довериш на нелогичното"
"Когато си тръгнеш навреме отнякъде, се връщаш там в спомените си само с любов. Спомените тежат единствено, когато се забавиш да потеглиш"
"В живота ни задължително трябва да има една такава любов - с дъга и без бъдеще, за да се научим да създаваме нашето "сега" като единственото съществуващо време"
"Любовта е единствената сила, която може да ни покаже, че Вселената има само сегашно време"
