Никос Казандзакис – писател, поет, философ и драматурт (1883-1957), е една от най-влиятелните личности на 20век. В голяма част от творчеството му прозира изследователският му стремеж към намиране на причинно-следствена връзка между човека и Бог. Особено ярко и отчетливо това може да бъде прочетено и преживяно в „Последното изкушение“.
Предлагам ви да се потопите в част от философските послания, които извират от страниците на книгата.
„Голямо терзание; обичах тялото си и не исках са загине; обичах душата си и не исках да пропадне; мъчех се да помиря тези две противоположни космогонни сили, за осъзнаят, че не са врагове, а съратници, и да се радват, да се радвам и аз заедно с тях, на хармонията...“
„Колкото са по-силни душата и плътта, толкова борбата е по-плодотворна, а крайната хармония – по-богата. Бог не обича слабите души и отпуснатите телеса. Духът иска да се бори със силна, изпълнена със съпротива плът...“
„...Знаем го; един твой миг – хиляди години за човека; да, но ако си справедлив, Господи, мери времето с мярката на човека, а не с товоята мярка; това ще рече справедливост!“
„...-Гладен съм, стрино, прощавай.
-Да ти простя ли? Защо? Срамота не е, момчето ми, нито гладът, нито жаждата, нито любовта!...“
„Бог не се намира в манастирите, намира се в къщите на хората! Там, където има мъж и жена, там е и Бог; там, където има грижи, и готвене, и кавги, и сдобрявания, там е и Бог. Не слушай какво разправят скопците; като не стига до гроздето, лисицата казва, че било зелено! Този, дето ти викам аз, домашният, а не манастирският, е истинският Бог, на него да се кланяш; а другият е за скопците и дембелите!...“
„...думите не могат никога да разтворят човешкото сърце, та да му олекне; само мълчанието, и мълчаха...“
„Толкова голяма ли беше силата на душата? Може ли да заповяда на планините: „Елате!“ и планините да дойдат? Да разтвори земята и да извади мъртвите? Да срине за три дни света и за три дни за го изгради отново? Ами че ако е толкова всемогъща силата на душата, тогава цялата тежест на гибелта за спасението на света пада върху плещите на човека; Божията и човешката граница се сливат...“
„-Чуйте, богати! Чуйте, господари на този свят, не може повече да продължи неправдата, безчестието, гладът! Бог натри устрите ми с разжарен въглен, викам: Докога ще се изтягате върху легла от слонова кост, върху меки постели? Докога ще ядете месото на бедняка и ще пиете потта и кръвта, и сълзите му? Не мога да ви търпя повече!...“
„И каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небето, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небето....Заповядай, това е всичко!...“
„Какво е тялото? Шатрата на душата...“
„Словото става дело, когато излиза от някоя голяма душа...“
