“Ние трябва да вярваме, в това, което обичаме-няма по висше доказателство за любовта. Немислимо е да поставим граница там, където завършва предчувствието и започва истинската любов”

„…дали всеки, извършил нещо, което обществото осъжда, е продал душата си?“

 „Защо ли наранените, все още облечени в кръв трябваше да поемат бремето на прошката?“

“Любовта сигурно е била измислена, за да прави живота поетичен”

„Шегите на случая определят най-сериозните стъпки в живота ни“

“Човек на име Уве“ е роман за непоносимата самота след загубата на любимите хора, за обичта, превърнала се в единствен инстинкт за живот, за добротата и отзивчивостта и за пътя, предопределен да бъде извървян и изживян.