„Речник на погледите“ е роман за човешките взоимоотношения, за наложените предразсъдаци, за човешката суета и нужда от това да бъдеш одобряван в очите на другите. В типичния за Елиф Шафак стил, в книгата се преплитат разнообразна палитра от човешки съдби и истории, насочващи ни към основния замисъл - да ни се докаже колко всъщност сме еднакви.
„Речник на погледите“ е своеобразен урок по толерантност. Живеем в свят на зрелища, се казва на финала и именно чрез „нетипичната“ двойка от романа , писателката отворя широко очите ни към истински важното и съкровено, за да ни отучи от паразитния навик да се вмъкваме в домовете на хората до нас и да изискваме без да даваме....
„Когато мъжете искат да се освободят от взетите назаем мечти, те намират убежище в съня“
„Помненето причинява болка и нищо друго“
„Миналото не отминава просто ей така. То не отива никъде. Миналото се влива в настоящето. Затова способността да забравяме е толкова важна. Забравяме и прочистваме очите си. Трябва да го правим всяка пролет. Ако не забравяме, няма да можем да живеем! Ако не забравяме няма да можем да продължим!“
„Мечтите ти трябва да са толкова малки, че да минават през иглено ухо“
„Понякога сърцето се преобръща. Докато се лута бавно, то се блъска в решетките на гърдите. Понякога се наранява лошо в зависимост от това дали успява да се надигне, или не. Оглежда се, но раната не се вижда отвън...“
„Сърцето е диамантено око. Одраскано веднъж, то винаги гледа на света през седефена пукнатина.“
„Ако имаше любов, аз знаех причината. А щом узнаем причината за любовта, тя приключва“
„Любовта е корсет. Ала идва денят, в който на най-неочаквано място и най-неочаквано време някоя закопчалка поддава или конците се разширяват. ...Любовта е корсет. За да разбереш защо трае толкова кратко време, трябва да си прекалено дебел...“
„Казват, че светът е голям театър с един-единствен зрител“
„Когато времето завие назад, човек разбира, че всичко е можело да бъде различно... Всичко можеше да тръгне по различен начин. С други думи, всяка история може да се разкаже по различен начин“
„Защо човек се обръща да погледне за последен път онова, което е оставил?“
„...Нещата, които откриваш сам в този свят, не те спасяват от самота...“
„За да видим живота, слагаме огледало пред устата. Дори да не видим живот, знаем, че сме живи, ако то се изпоти...“
„...Защото животът е личен и като всяко лично нещо, понякога трябва да е далеч от очите“
„Това е свят на зрелища. Гледаш и те гледат“
