За нуждата от супергерой в живота на всеки
„...на хората им е по-лесно за говорят за нещата, които не харесват,отколкото за нещата, които харесват“
„Баба праща поздрави и се извинява“ е следващият блестящ литературен шедьовър след „Човек на име Уве“, на Фредрик Бакман. Историята, която ще прочетете ще стопли сърцата ви със своята непринуденост, на моменти детска лекота и ще ви върне назад във времето, прекарано с вашия единствен и любим супергерой, подобно на 7-годишната Елса.
„Защото всички седемгодишни заслужават да имат супергерои“
В случая на Елса това не е кой да е, а най-близката й приятелка – баба й. Предусещайки наближаващия си край, 77-годишната дама, решава да „подготви“ внучка си за това, че един ден нея няма да я има, предавайки й ценните уроци, които е научила през живота си. Елса е изпратена на специална мисия-приключение, а именно на „лов за писма“. Но това не са просто писма, написани от баба й, а молби за прошка, извинение от всички хора, които някога е наранила или излъгала. Но както казва бабата на Елса: „лъжите са другите версии на истината“.
„ако не харесваш хората, те не могат да те наранят“
Верен на стила си, Бакман и тук, както в „Човек на име Уве“ поддържа каузата си в борбата срещу неравенството и приемането на различните. Всеки носи своя индивидуалност, свой отличим белег, който го правим уникален и един. Представяте ли си, ако всички бяхме унифицирани и имахме еднакъв образ, начин на мислене, характер...? На къде би вървял светът тогава?
„Само различните променят света, нормалните не могат и грам да променят“
Именно богата палитра от характери, мнения и интереси, като че ли „води“ Бакман в цялото му богато творчество. И тази негова постоянност, смея да твърдя му носи този световен успех.
„Баба праща поздрави и се извинява“ отново е роман, труден за вкарване в определени литературни жанрови рамки, тъй като и тук явно се преплитат елементи от драмата и хумора. Тъгата по миналото – неизживяното или преживяното, по мириса на детството и на определените мигове на истинското, пълното щастие, без бремето на задълженията, ще ви „намигне“ от страниците на романа и повярвайте, така ще ви погълне, че няма да искате да излезете от романа от началото до самия му финал.
Имате ли смелостта да се върнете назад във времето?
